Интервю на Милена Василева с Д-р З. Зарковв. „Доктор” 5-12.03.2012г.На всеки му се е случвало да си вземе камъче от археологическа разкопа или химикал от офиса. И това никой не счита за нещо лошо, а в повечето случаи дори се намират и оправдания за извършеното. Съществуват обаче и хора, които просто не могат да устоят пред изкушението да откраднат нещо – клептоманите. За тях е известно и следното шеговито определение: „Клептоманът е човек, който има дарбата да намира неща, преди хората да са ги загубили”.
Клептоманията (от гръцкото „клепто” – крада) или неосъзнатият стремеж към присвояване е известна на психиатрите отдавна. По статистика 5% от крадците страдат от това заболяване. Крадецът обаче отнема нечия собственост, за да я продаде и спечели от това, докато клептоманът изпитва патологичен стремеж да открадне, без да има користна цел. Нещо повече, той може да се сравни с наркоман, който изпитва удовлетворение от поредната доза дрога. Това е импулсивно желание, което човек не е в сила да преодолее. Откраднатото обикновено няма никаква стойност, а удовлетворението се носи от самия акт на крадене. Понякога клептоманията се проявява при тийнейджърите като протест срещу по-възрастните или пък, за да се укрепи тяхното положение сред връстниците им.
Клептоманията е болест. Твърди се, че човек не се ражда клептоман. Клептоманът е подвластен на болестен страх – какво ли ще стане, ако не вземе точно тази вещ и то точно сега. Понякога подхвърля обратно присвоеното, но обикновено не смее да си признае, макар да съзнава, че поведението му не е нормално.
Повечето хора, страдащи от клептомания, крадат от обществени места като магазини и супермаркети. Някои от тях крадат дори от познати и приятели. След това има случаи, когато откраднатите вещи тайно се връщат пак на същите места.
Какво представлява клептоманията? Болни хора или престъпница са клептоманите? Може ли да се излекува това заболяване с помощта на съвременните методи на лечение? По тези въпроси разговарям с доктор Зарков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар